Войни и революции, победи и разгроми
и някакъв миниран и привиден мир.
И пак войни, войни - една страхотна и огромна,
и кървава борба в света - надлъж и шир...
Така започнахме живота си, другари мои,
тъй може би ще свършим земните си дни.
Живот, що дири нови съдбини, живот на воини -
векът ни е такъв, такива сме и ний.
Забъхтани в пороя на световните събития,
спокойният, уседнал труд е чужд за нас,
звезди от бойни самолети бляскат над главите ни
и днешните „сирени“ пеят с тръбен глас.
В отбоя между две бомбардировки книги пишем.
В тях може би не вдълбана вечността,
но ритъмът задъхан на епохата в тях диша
и бъдни семена от тях ще израстат.
1944
върни се | съдържание | продължи