КЪЩА В БОЯНА

Елисавета Багряна

Къщата под планината бяла
прицел е на всички ветрове.
Вледени я северната хала,
южната леда й разкове.

 

Кацнала високо на чукара
и разперила стрехи-криле,
тя като че в миг ще ме откара
в полет над Софийското поле.

 

В бурни нощи само светлините
на града далеч под мен трептят -
сякаш в лупинг виждам как звездите
снемат долу Млечния си път.

 

Но издигне ли иззад гората
слънцето могъщия си лик,
в къщата нахлува през стъклата
планината със скиорски вик.

 

И очи разкрила към простора,
вгледана в морето от мъгли,
тя е сякаш спрял на котва кораб,
с мачти - островърхите ели.

 

Затова не знам дали съм в пристан
след изминатия в бури път,
или вечно съм на старт, пред писта,
и в летене дните ми ще спрат.

 

1959

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи