Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

КЪЩА В БОЯНА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Къщата под планината бяла
      прицел е на всички ветрове.
      Вледени я северната хала,
      южната леда й разкове.

       

      Кацнала високо на чукара
      и разперила стрехи-криле,
      тя като че в миг ще ме откара
      в полет над Софийското поле.

       

      В бурни нощи само светлините
      на града далеч под мен трептят -
      сякаш в лупинг виждам как звездите
      снемат долу Млечния си път.

       

      Но издигне ли иззад гората
      слънцето могъщия си лик,
      в къщата нахлува през стъклата
      планината със скиорски вик.

       

      И очи разкрила към простора,
      вгледана в морето от мъгли,
      тя е сякаш спрял на котва кораб,
      с мачти - островърхите ели.

       

      Затова не знам дали съм в пристан
      след изминатия в бури път,
      или вечно съм на старт, пред писта,
      и в летене дните ми ще спрат.

       

      1959

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]