ПОЕЗИЯТА

Елисавета Багряна

Ако не беше в погледа ми ти -
да го разтвориш
в мрака да прогледне,
крила да му пришиеш
да лети,
да го научиш
в стръкчето най-бедно
да вижда цвят,
да вижда бъдещ плод
и на звездата, трепнала над мене
да кацне
с междузвездния пилот, -
от колко радост би били лишени
очите ми,
ако не беше ти.

 

Ако слуха ми не изостри ти -
та и в мълчанието да дочува
слова,
които някой му шепти,
слова,
които радват и вълнуват,
от близък
или от далечен глас,
от Космоса
или от двор съседен
долитнали до мене в тъжен час, -
как безутешно глух би бил
и беден
животът ми,
ако не беше ти.

 

Ако сърцето ми не беше ти
от младините и до днес
владяла,
не бе го гряла
с песен и мечти -
та в своята несрета и раздяла
да чувствува ръката на сестра
и да превръща в твоето горнило
за другите
в стих-радост
и в искра̀
скръбта, -
отгде бих взела тази сила,
ако в сърцето ми
не беше ти?

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи