Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПОЕЗИЯТА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Ако не беше в погледа ми ти -
      да го разтвориш
      в мрака да прогледне,
      крила да му пришиеш
      да лети,
      да го научиш
      в стръкчето най-бедно
      да вижда цвят,
      да вижда бъдещ плод
      и на звездата, трепнала над мене
      да кацне
      с междузвездния пилот, -
      от колко радост би били лишени
      очите ми,
      ако не беше ти.

       

      Ако слуха ми не изостри ти -
      та и в мълчанието да дочува
      слова,
      които някой му шепти,
      слова,
      които радват и вълнуват,
      от близък
      или от далечен глас,
      от Космоса
      или от двор съседен
      долитнали до мене в тъжен час, -
      как безутешно глух би бил
      и беден
      животът ми,
      ако не беше ти.

       

      Ако сърцето ми не беше ти
      от младините и до днес
      владяла,
      не бе го гряла
      с песен и мечти -
      та в своята несрета и раздяла
      да чувствува ръката на сестра
      и да превръща в твоето горнило
      за другите
      в стих-радост
      и в искра̀
      скръбта, -
      отгде бих взела тази сила,
      ако в сърцето ми
      не беше ти?

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]