Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

УТРО В СЛИВЕН

 

Елисавета Багряна

 

 

      Стъпките ми будят тротоара
      тази сутрин в тебе, бащин град.
      Аз съм с половин век
      днес по-стара.
      Ти си с половин век
      днес по-млад.

       

      Гледам със зеници разширени -
      да позная стария квартал.
      А дали той ще познае в мене
      малкото момиче
      с ален шал?

       

      Улицата съща - но не съща.
      Уж на мястото съм - а не съм:
      тук я няма дядовата къща
      сред тревясалия
      калдъръм.
      Няма я онази порта стара
      с изковано чукче и халка,
      старата кайсия - над дувара
      да ми махне
      с чакаща ръка.

       

      Дядовата къща
      в паметта ми
      само
      днес живее - спомен тих.
      За да не изчезне със смъртта ми,
      нека да остане
      в моя стих.

       

      А блестят тук в слънце
      нови сгради
      и шуми в тях нов
      и буен свят.
      Не, не спирайте се,
      хора млади -
      аз съм само
      пътник непознат...

       

      И отекват пак по тротоара
      стъпките ми
      в тебе, бащин град.
      Но не се усещам вече стара,
      като виждам тебе
      нов
      и млад.

       

      29.IV.1963

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]