Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ОЧИТЕ НА БРАЗИЛИЯ

 

Елисавета Багряна

 

 

      През океана
      литнала сама,
      залутана
      в огромната земя,
      аз идех,
      чужденката непозната,
      с открито за сърцето ти
      сърце
      и дирех -
      не примамното ти злато,
      а истинското ти
      добро лице -
      с цвета на тъмна,
      неразкрита лилия,
      с тайнствените ти очи,
      Бразилия.

       

      През всичките прозорци
      и врати
      и през невидими пролуки
      ти
      нахлуваше задъхана до мене -
      с тропически
      разискрено небе,
      с пръстта си,
      нажежена до червено,
      с това,
      което още ти не бе,
      но чувствувах го,
      скрито в изобилие
      за утрешния ден,
      Бразилия.

       

      Неуловима,
      но навред бе ти
      и аз събирах твоите черти:
      из градовете
      многомилионни,
      в хотелите -
      на двайстия етаж,
      на параходите
      хилядотонни,
      на синия
      Копакабански плаж,
      в Сертонската
      нерадостна идилия.
      И вред бе ти -
      и ти не бе
      Бразилия...

       

      Но днес към теб
      с опънати платна
      и с твоите
      развети знамена
      доплува
      корабът на свободата.
      Ти път й даде
      в своите води
      и пусна я
      да полети крилата
      в простора ти
      под южните звезди.

       

      Сега долавям
      образи ти,
      милия,
      и тайната в очите ти,
      Бразилия.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]