ОЧИТЕ НА БРАЗИЛИЯ

Елисавета Багряна

През океана
литнала сама,
залутана
в огромната земя,
аз идех,
чужденката непозната,
с открито за сърцето ти
сърце
и дирех -
не примамното ти злато,
а истинското ти
добро лице -
с цвета на тъмна,
неразкрита лилия,
с тайнствените ти очи,
Бразилия.

 

През всичките прозорци
и врати
и през невидими пролуки
ти
нахлуваше задъхана до мене -
с тропически
разискрено небе,
с пръстта си,
нажежена до червено,
с това,
което още ти не бе,
но чувствувах го,
скрито в изобилие
за утрешния ден,
Бразилия.

 

Неуловима,
но навред бе ти
и аз събирах твоите черти:
из градовете
многомилионни,
в хотелите -
на двайстия етаж,
на параходите
хилядотонни,
на синия
Копакабански плаж,
в Сертонската
нерадостна идилия.
И вред бе ти -
и ти не бе
Бразилия...

 

Но днес към теб
с опънати платна
и с твоите
развети знамена
доплува
корабът на свободата.
Ти път й даде
в своите води
и пусна я
да полети крилата
в простора ти
под южните звезди.

 

Сега долавям
образи ти,
милия,
и тайната в очите ти,
Бразилия.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи