ШЕПА СНЯГ

Елисавета Багряна

В пръстите ми трепка телеграмата.
Мъртъв...
Мъртъв?
Вече пети ден?
И в душата ти приключи драмата
с тоз финал, внезапно разрешен?

 

Глухо над екватора и тропика
е летяла тази черна вест
и през Атлантика
и Европа
на ръцете ми тя кацна днес.

 

Радиото казва -
по площадите,
в жегата - на сянка петдесет, -
там от слънчев удар хора падали.
Не усещаш ти
ни пек,
ни лед.

 

А у нас е двадесет под нулата
и вали чудесен сипкав сняг.
Помниш ли как вечерта под кулата
ти разказвах за Бояна пак?

 

Три дни и три нощи как затворена
в преспите и бурята сама,
мислех си, че къщата отгоре ми
срутва се в среднощната тъма.

 

Промълви ти
смътно доловимото:
- Как за шепа сняг съм закопнял...
А да бъдех с тебе,
там,
сред зимата -
половината живот бих дал...

 

Аз се пошегувах:
- Обещавам ти -
ако тук долитна втори път -
в термоса,
от Витоша доставена,
шепа сняг за теб ще е дарът.

 

А сега навек те е притиснала
жегата на чужд,
побащим бряг.
И над теб аз хвърлям само мислено
обещаната ти
шепа сняг.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи