Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ШЕПА СНЯГ

 

Елисавета Багряна

 

 

      В пръстите ми трепка телеграмата.
      Мъртъв...
      Мъртъв?
      Вече пети ден?
      И в душата ти приключи драмата
      с тоз финал, внезапно разрешен?

       

      Глухо над екватора и тропика
      е летяла тази черна вест
      и през Атлантика
      и Европа
      на ръцете ми тя кацна днес.

       

      Радиото казва -
      по площадите,
      в жегата - на сянка петдесет, -
      там от слънчев удар хора падали.
      Не удсещаш ти
      ни пек,
      ни лед.

       

      А у нас е двадесет под нулата
      и вали чудесен сипкав сняг.
      Помниш ли как вечерта под кулата
      ти разказвах за Бояна пак?

       

      Три дни и три нощи как затворена
      в преспите и бурята сама,
      мислех си, че къщата отгоре ми
      срутва се в среднощната тъма.

       

      Промълви ти
      смътно доловимото:
      - Как за шепа сняг съм закопнял...
      А да бъдех с тебе,
      там,
      сред зимата -
      половината живот бих дал...

       

      Аз се пошегувах:
      - Обещавам ти -
      ако тук долитна втори път -
      в термоса,
      от Витоша доставена,
      шепа сняг за теб ще е дарът.

       

      А сега навек те е притиснала
      жегата на чужд,
      побащим бряг.
      И над теб аз хвърлям само мислено
      обещаната ти
      шепа сняг.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]