НЕСТИНАРСКА СЪДБА

Елисавета Багряна

На Дора Габе

 

 

На своя кръстопът съдбовен,
обвян от всички ветрове,
опален от безброй огньове,
стоиш, родино, векове.

 

Каква потайна сила има
в небето твое и в пръстта,
та оцеля неизтощима
в пожарите на древността?

 

Посред коприва и бодили,
окървавена и сама,
ивайловци и богомили
роди на робската земя.

 

И за съдбата им корава,
вдън странджанските ни гори
да ходят боси по жарава
научи свойте дъщери...

 

Не затова ли и до днеска,
от атавизъм тъмен дар,
е вечната ни участ женска -
танц нестинарски върху жар?

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи