Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

НЕСТИНАРСКА СЪДБА

 

Елисавета Багряна

 

 

      На Дора Габе

       

       

      На своя кръстопът съдбовен,
      обвян от всички ветрове,
      опален от безброй огньове,
      стоиш, родино, векове.

       

      Каква потайна сила има
      в небето твое и в пръстта,
      та оцеля неизтощима
      в пожарите на древността?

       

      Посред коприва и бодили,
      окървавена и сама,
      ивайловци и богомили
      роди на робската земя.

       

      И за съдбата им корава,
      вдън странджанските ни гори
      да ходят боси по жарава
      научи свойте дъщери...

       

      Не затова ли и до днеска,
      от атавизъм тъмен дар,
      е вечната ни участ женска -
      танц нестинарски върху жар?

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]