Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ОБЛАК

 

Елисавета Багряна

 

 

      Ти, слънце, не според сезона жарко,
      и ти, мой път, под него
      успоредно устремен...
      Вървях, за утре мислех
      и назад не гледах. Но внезапно
      огромен черен облак
      откъм върха нахлу
      и с паст раззината на звяр митичен
      подгони слънцето и мен.

       

      Нали аз ходя по земята, кривнах
      в пътека пряка и затичах
      за подслон.
      А слънцето не можеше
      от пътя си небесен да се отклони
      и него облакът настигна скоро
      в размътения небосклон,
      обгърна го, погълна го,
      смрачи се на земята.

       

      Тогава спусна се над мене вятър
      с необуздани пристъпи
      и давещ прах,
      дъжд ливна из ведро,
      зашиба ме градушка с ледни камъни...
      Едва до прага къщен се добрах,
      почти без дъх,
      прогизнала и зъзнеща,
      обрулена като лоза след смерч.

       

      А подир малко блясна в облаците
      врязан лъч
      и синна се небето,
      и слънцето отново в пътя си засвети,
      като че нищо не било -
      неуязвимо, чисто,
      с еднакво грееща лъчистност
      - над дърво
      и зло.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]