КОНТРАПУНКТ

Елисавета Багряна

Когато съм нещастна, тъжна, болна,
ти не бъди при мене.
Годините, животът ме научиха -
привикнах
да понасям мъката сама.
Като ранен звяр,
който в своето леговище
се скрива,
за да лиже раните си сам,
затварям се и аз
сред своите стени
и включвам
всичките си жизнени огньове.

 

Тогава,
задълбалата в кръвта отрова,
възпреният от устните ми стон
и от очите ми некапналите сълзи,
в сърцето претопени,
стават бистри капки
и се заронват в думи неизречени,
отправени към тебе.

 

Заслушай се, ще ги дочуеш -
където и да си.
Ала когато съм нещастна, тъжна, болна,
ти не бъди при мене.

 

Не искам да прехвърлям
свой товар на тебе.
Не искам спусналата се над мене сянка
да падне и на твоето чело.
Не искам моята угаснала усмивка
да загаси изгрялата под твоите клепачи.
Не искам
моите стени и тебе да потискат.
Не искам.

 

Привикнах да понасям мъката сама.
Но тежко ми е
да понасям красотата
и радостта
без тебе.
В такива мигове бъди при мене,
за да прелея радостта от моето
на твоето сърце,
и красотата,
като кладенци изпълнила
зениците ми -
да видя отразена в твоите,
и песента, от моята уста изхвръкнала -
на твоята да кацне.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи