Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

КОНТРАПУНКТ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Когато съм нещастна, тъжна, болна,
      ти не бъди при мене.
      Годините, животът ме научиха -
      привикнах
      да понасям мъката сама.
      Като ранен звяр,
      който в своето леговище
      се скрива,
      за да лиже раните си сам,
      затварям се и аз
      сред своите стени
      и включвам
      всичките си жизнени огньове.

       

      Тогава,
      задълбалата в кръвта отрова,
      възпреният от устните ми стон
      и от очите ми некапналите сълзи,
      в сърцето претопени,
      стават бистри капки
      и се заронват в думи неизречени,
      отправени към тебе.

       

      Заслушай се, ще ги дочуеш -
      където и да си.
      Ала когато съм нещастна, тъжна, болна,
      ти не бъди при мене.

       

      Не искам да прехвърлям
      свой товар на тебе.
      Не искам спусналата се над мене сянка
      да падне и на твоето чело.
      Не искам моята угаснала усмивка
      да загаси изгрялата под твоите клепачи.
      Не искам
      моите стени и тебе да потискат.
      Не искам.

       

      Привикнах да понасям мъката сама.
      Но тежко ми е
      да понасям красотата
      и радостта
      без тебе.
      В такива мигове бъди при мене,
      за да прелея радостта от моето
      на твоето сърце,
      и красотата,
      като кледенци изпълнила
      зениците ми -
      да видя отразена в твоите,
      и песента, от моята уста изхвръкнала -
      на твоята да кацне.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]