ПОЗНАНИЕ

Елисавета Багряна

Защо нетърпеливо чакам да се съмне
            през нощта?
Знам, всяко съзоряване отнема
            един от бъдните ни дни.
Знам, всеки ден, изгрял, е неизбежно
            отправен към нощта.
Знам, всеки час щастлив, едвам достигнат,
            отминал е след миг.

 

Но няма ли утра, които вечен изгрев
            остават в нас?
И дни, така обгърнати от слънце,
            че не залязват в нощ?
И часове, дори минути, равни
            на вечността?

 

Дордето бие в мойта гръд несменният
            часовник на кръвта,
нетърпеливо ще очаквам съмването
            през нощта,
ще изживявам в дните си човешки
            векове,
галактики, вселени ще узнавам
            в земния ни свят -
тъй както птица, на земята кацнала,
            небето пие
            от реката.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи