Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПОЗНАНИЕ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Защо нетърпеливо чакам да се съмне
                  през нощта?
      Знам, всяко съзоряване отнема
                  един от бъдните ни дни.
      Знам, всеки ден, изгрял, е неизбежно
                  отправен към нощта.
      Знам, всеки час щастлив, едвам достигнат,
                  отминал е след миг.

       

      Но няма ли утра, които вечен изгрев
                  остават в нас?
      И дни, така обгърнати от слънце,
                  че не залязват в нощ?
      И часове, дори минути, равни
                  на вечността?

       

      Дордето бие в мойта гръд несменният
                  часовник на кръвта,
      нетърпеливо ще очаквам съмването
                  през нощта,
      ще изживявам в дните си човешки
                  векове,
      галактики, вселени ще узнавам
                  в земния ни свят -
      тъй както птица, на земята кацнала,
                  небето пие
                  от реката.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]