Навън бадемите едва напъпиха
и още спят в предпролетния хлад,
а клонките във вазата
на масата ми
потънаха безумно
в розов цвят.
Те толкова нетърпеливо чакаха,
така жадуваха за пролетта,
че взеха
блясъка на електрическата крушка
и радиаторната топлина
за слънце
и разцъфнаха в нощта.
Копнежът им несдържан за живот,
осъществен,
донесе вкъщи красота
и радост
и пред техния разцвет неподозиран
за своя пролет
всеки замечта.
Но, клонки мои
без стебло и корени,
не сте
под пролетно разтворен небосвод,
не слънчеви лъчи
събудиха ви -
и вашият цъфтеж,
така красив,
ще отцъфти
без плод.
върни се | съдържание | продължи