Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЛИВАНСКИ КЕДРИ

 

Елисавета Багряна

 

 

      На плътно заснежения планински хребет
           и днес, като в епохата на Мамелюките,
                стоите вгледани в трихълмения град,
                     нестигнати от пепелта и пушека
                          на изгорелите столения,
                               зелени паметници -
                                    ливански
                                         кедри.

       

      Хилядолетният ви род изчезва постепенно
           (като столетниците между хората),
                но колко превращения в историята
                     и съдбините на човечеството
                          в подножните си долини
                               видели сте и
                                    надживели
                                         вие.

       

      И все така - могъщи и непоклатими,
           нагазили до коленете в преспи,
                глави обвили в облаци-чалми -
                     аз, пътницата, гледам ви
                          замаяна и зъзнеща
                               през този късен
                                    декемврийски
                                         ден.

       

      Ала къде сте, някогашни приказни гори,
           от край до край засеняли билата
                на тези свои родни планини,
                     защитници клонати,
                          библейски старци,
                               прочути с якост,
                                    ливански
                                         кедри?

       

      Ръце човешки, с първобитни тежки сечива,
           поваляха гигантските ви трупи,
                строиха Соломоновия храм,
                     дворци и кьошкове, и къщи,
                          и кораби, и Ноевия ковчег -
                               потопа да преплува,
                                    да стигне
                                         Арарат.

       

      И от това какво остана? Пак ръце човешки
           изпепелиха всичко. И те самите прах са...
                Но не. Не всичко „суета сует“ е. -
                     Останаха завинаги легендите
                          и мислите на мъдреците,
                               и „Песента на песните“,
                                    за любовта човешка
                                         песните.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]