ЛИВАНСКИ КЕДРИ

Елисавета Багряна

На плътно заснежения планински хребет
     и днес, като в епохата на Мамелюките,
          стоите вгледани в трихълмения град,
               нестигнати от пепелта и пушека
                    на изгорелите столения,
                         зелени паметници -
                              ливански
                                   кедри.

 

Хилядолетният ви род изчезва постепенно
     (като столетниците между хората),
          но колко превращения в историята
               и съдбините на човечеството
                    в подножните си долини
                         видели сте и
                              надживели
                                   вие.

 

И все така - могъщи и непоклатими,
     нагазили до коленете в преспи,
          глави обвили в облаци-чалми -
               аз, пътницата, гледам ви
                    замаяна и зъзнеща
                         през този късен
                              декемврийски
                                   ден.

 

Ала къде сте, някогашни приказни гори,
     от край до край засеняли билата
          на тези свои родни планини,
               защитници клонати,
                    библейски старци,
                         прочути с якост,
                              ливански
                                   кедри?

 

Ръце човешки, с първобитни тежки сечива,
     поваляха гигантските ви трупи,
          строиха Соломоновия храм,
               дворци и кьошкове, и къщи,
                    и кораби, и Ноевия ковчег -
                         потопа да преплува,
                              да стигне
                                   Арарат.

 

И от това какво остана? Пак ръце човешки
     изпепелиха всичко. И те самите прах са...
          Но не. Не всичко „суета сует“ е. -
               Останаха завинаги легендите
                    и мислите на мъдреците,
                         и „Песента на песните“,
                              за любовта човешка
                                   песните.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи