Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПРЕДИ 13 ВЕКА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Мой двайсти век, дай лъч от свойта зрялост
      на днешния ми поглед, устремен
      за миг назад, в мъглявината бяла
      на оня век, суров и чужд за мен.

       

      Че прокопитен, кървав, той родил е
      на племето ни верния водач -
      хан Аспарух, с ум прозорлив и силен -
      да зърне бъдещето в оня здрач...

       

      Да доведе той „яхащото племе“
      от Волжкия до Дунавския бряг
      и с него древна Мизия да вземе
      в чутовна битка с триж по-мощен враг...

       

      Да въдвори народа си в държава,
      в историята влизайки на кон...
      Прапрародителю недопрославен,
      от днешната България - поклон!

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2002 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]