Мой двайсти век, дай лъч от свойта зрялост
на днешния ми поглед, устремен
за миг назад, в мъглявината бяла
на оня век, суров и чужд за мен.
Че прокопитен, кървав, той родил е
на племето ни верния водач -
хан Аспарух, с ум прозорлив и силен -
да зърне бъдещето в оня здрач...
Да доведе той „яхащото племе“
от Волжкия до Дунавския бряг
и с него древна Мизия да вземе
в чутовна битка с триж по-мощен враг...
Да въдвори народа си в държава,
в историята влизайки на кон...
Прапрародителю недопрославен,
от днешната България - поклон!
върни се | съдържание | продължи