Бе срещата ни есенна
необходима, неизбежна
за теб и мен -
за двама ни.
Премного бяхме патили
годините изминати -
и блъскани, и шибани
от камъни.
Ала в душите ни пролуките
излъчваха все още вяра
и обичта в сърцата ни
бе жива още...
И нека есента обрулва днес
жълтеещите наши листи, -
светлик, топлик у нас ще има
и в зимни нощи...