Човекът като небе
винаги един и същ
и никога еднакъв

от този пейзаж винаги ще сме фрагменти
и случайността на едно крило ще ни променя
всеки път когато застанем във него

огромна мелница
мели брашно
има брашно
има мелница
няма брашно
няма мелница

от тези редове ще създадем книги
и очите на всеки ще бъдат очите на друг
всеки път когато застанем пред тях

стъпки в снега
оформят форма
има сняг
има форма
няма форма
има сняг

в тази история ще стоим смешно с копия в ръка
ще пазим победата единствено за да я има
всеки път когато застанем пред нея

накрая ще изчезнем
за да се превърнем в нещо
което никога не е било

снимка или спомен