Добро утро – утрото е добро.
Тя целуваше просяка в утрото му,
и се отправяше на Север.

- Колко е добро едно утро?
    - Колкото камъче в детската пазва.
- Утрото може ли да прави жабчета?
    - С всеки следващ подскок то потъва.

На събудените й рамене кацаха прашинки,
заспали молекули търсещи приют,
тя им го даваше и обещаваше Север.

- Кога раменете й заспиват?
    - Когато пръстите шептят.
- Прашинките няма ли да я затрупат?
    - Техният сън не е вечен.

Тя правеше утрото добро в „Добро утро” за него.
От шумоленето и стъпките на пешеходците
всичко започваше, тялото ставаше.

Едно куче, което наблюдава стиха отстрани: няма ли
някой да ме почеше, през нощта са ме полазили бълхи.