Този цирк е тъжен, защото е празен.
По въжето, провесено в шатрата, никой не се върти.
В обръчи от огън, кучета и лъвове не прескачат.
Смехът е зашит, съшит е в черни възглавници,
под дебелия хастар на търбуха му няма пера,
няма сапунени мехури и цилиндри.
Фокусниците са подредени карти,
чакат ушите на заека да ги издърпа,
но заекът е нечия яхния.
Яхния за уют и дом,
но не и за смях.

Превърти се, търкулни се,
в бузите смеха пусни си.
Ти си шут, а не лисица,
трябва да удариш на страха плесница.

Този цирк е тъжен, защото е празен.
„Животните не заслужават да бъдат измъчвани”
крещят
„Хората не са създадени за посмешище”
викат

Циркус Максимус е срутен.
Върху руините му има отворена рана.