Добър ден – денят е добър.
То потупваше издутия си корем,
и се отправяше на Изток.

 

- Колко е издут един корем?
    - Колкото издухан мехур от веро.
- Корема може ли да се спука?
    - Не, на него има колан.

В препълнената му чиния един следобед чакаше,
ленив и унил, до дрямката броеше бавно,
то пресмяташе всичко и го хвърляше на Изток.

 

- Кога следобеда спира да чака?
    - Когато се изпари във вечерта.
- Дрямаката може ли да е пъргава?
    - Единствено при пъстървите може.

То не знаеше нищо за добрия ден в тази част на деня.
За него беше важно на корема да му е удобно,
от плавното издуване панталоните трептяха.

Един просяк, който наблюдава стиха от страни:
няма ли някой да пусне стотинка, две,
златото на слънцето сега ще ме застигне.

върни се | съдържание | продължи