Десет

Илко Димитров

Наистина не би трябвало,
но лятната светлина е центърът на света,
началото и краят на Големия Карнавал.
Тя не позволява нищо да я измести,
нито да я засенчи.
Непостижимо слънчева,
лятната светлина
няма нужда от нищо, освен от себе си,
тя е надменна, своенравна и капризна.
В началото на светлината е
призивното блеене на петлите,
в средата са
скакалците (динозаврите без самочувствие),
а в края - шумоленето на светулките.
Излизаш от кошарите на нощта
и скачаш върху наклонените ливади на светлината.
В дъното им е
манастирският двор с крушата в центъра.
Около крушата бръмчи стадо пчели,
всяка по на хиляда години. Пчелите носят
в хоботчетата си тризъбци,
с които те натирват под Одразд - водопада.
Светлината поднася пред лицето ти водните пръски
и ти ставаш шуплеста скала. В единия край
водната струя е тънка като брада на китайски мъдрец.
Водата те свлича в корените на ясените,
които висят в небето на млечнозелени възли.
Дърветата са пълни с въздух,
който опъва кората до пукване.

Лятна светлина, слънчево колело, смях на вещици.

върни се | продължи