На Иван Теофилов

Едно

Илко Димитров

В тези хълмове са
оброчището и построеният около него манастир.
Те правят
непосредствено пред хълмовете да стои
представена от слънчева или пък лунна светлина
Земята. Не в линия,
не и струпана в гъмжащо
от пръст и живи същества кълбо -
стои планетата пред тези хълмове в трептяща полоса
без точни измерения и форма
и върху нея се съединяваме
в небесна двойка.

          Тук, пред мене е световната вода
с плувналите в нея континенти,
тук са Хималаите с Марианската си падина,
тук е и морето, което не е живо, тук е,
тук, там-там, тук е Занзибар
и нагорещеното от Слънцето транзисторче
на стария препатил негър, тук е,
заради оброчището ли, тук е и Алтай
с първичните си водни продължения.

Разположените срещу манастира и оброчището хълмове,
на около два часа път от тях, се снишават равномерно
в прилежащите им долини. Части от хълмовете са
покрити с дървета, очевидно върху оводнените места.

върни се | продължи