Седем

Илко Димитров

Мечтая, ходейки из града, за компанията на дявола
или на ангел, или изобщо на някакъв безсмъртник,
който ще описва местата, които ме привличат,
без да знам защо, ще ми разказва
историята им.

Този храм е съграден на мястото за приношения.
Онова безформено дърво разлиства
изгнил сред корените му отшелник.
Трептенето на въздуха над този камък сочи
кръгът, сред който
небесните предци са схождали.
А тук са изгаряли вещици.

Всичко това съществува
и сега е там, където се е случило.
Стои неизличимо, сякаш
обратното ще бъде доказателство
за безсилие на битието.
Земята и водата го възпроизвеждат,
а огънят насища въздуха с енергията му.

Така светла е нощта.
Ще се видя, изгубвайки се,
безследно да се разкъсвам върху скритите гласове,
като върху рогове.

върни се | продължи