Една майка, обзета от пигмалионов комплекс, пожелава да изгради дъщеря си по свой образец и когато не успява, я застрелва. Тази действителна случка става в Испания между двете световни войни и на времето раздвижва духовете. Половин столетие по-късно един австрийски писател я изважда отново на бял свят. Писателят е Ерих Хакл, а книгата му носи заглавието "Подбудите на Аурора".      

         И така: испанката Аурора Родригес решава да създаде дете, което „да освободи човечеството“ и преди всичко неговата по-слаба половина - жените. Тя постъпва напълно рационално: намира един мъж, духовно и физически здрав, който е готов след успешното зачатие да изчезне завинаги от нейния живот. Аурора забременява, напуска дома на родителите си и на двадесет и четири годишна възраст се преселва в Мадрид. Там ражда момиче, което нарича Илдегарт, тоест "градина на мъдростта".      

         Още от самото начало амбициозната майка се заема сама с възпитанието на детето си. Под нейното ръководство Илдегарт се сдобива с необикновена биография: на четиринадесет години полага матура и се включва в политическия живот на Испания, на седемнадесет завършва право и се утвърждава като авторка на дузина книги и брошури, в които се застъпва за равноправието на жените, контрола над раждаемостта и сексуалната свобода. По всичко изглежда, че Илдегарт ще оправдае надеждите на своята майка и ще постигне върховете на женското себеосъществяване в едно общество, което гледа на "слабия пол" единствено като на средство за себевъзпроизводство, за поддържане на домашния уют и доброто настроение на мъжете.

         Но през 1932 година Илдегарт е изключена от младежката социалистическа организация поради нарушаване на партийния устав. Тогава "Червената дева", както всички я наричат, става сподвижница на една федералистична партия, в която членуват свободомислещи млади хора. И тогава в нейния характер настъпва промяна. Момичето никога не е имало детство, нито пък младост. Изведнъж Илдегарт загубва сериозното си отношение към живота и започва да се интересува от неща, които преди е пренебрегвала. Аурора Родригес е изумена, че дъщеря й неочаквано пожелава сама да подбира дрехите си. Илдегарт поисква разрешение дори да носи верижки, гривни или медальони, когато излиза от къщи. Майката се е надявала, че след разрива със социалистите ще стане отново централна фигура в живота на дъщеря си. Но се случва точно обратното: дъщерята започва да определя живота на майка си. Извършена е някаква грешка във възпитанието на Илдегарт, но каква? Постепенно Аурора добива чувството, че е измамена и че всичките й усилия са отишли напразно. Не закъснява и острият конфликт с Илдегарт, която съобщава, че смята да замине сама в Лондон, за да продължи научната си дейност при един виден английски сексолог. Поканата е осигурена не от друг, а от световноизвестния писател Хърбърт Уелс.      

         Аурора Родригес е отчаяна. Ролите в дома й са се разменили. Тя не може да си представи как ще продължат дните й без нейната възпитаница. Любимата й дъщеря е станала неин враг. Двете водят дълги, но напразни разговори, докато стигат до извода, че взаимно са провалили възможностите си за реално съществуване. Илдегарт започва да мисли за самоубийство, но се чувства слаба сама да го извърши и моли майка си за помощ. Сега Аурора Родригес има достатъчно подбуди, за да извърши убийството. Дъщеря й - нейната творба - се е оказала неспособна да постигне майчиния идеал. Затова трябва да умре от ръката на създателката си.      

         На сутринта след съдбоносния разговор - датата е 9 юни 1933 година - Аурора Родригес изважда от нощното си шкафче пистолета, който е купила, за да защитава при нужда живота на Илдегарт. Зарежда го и без колебание влиза в стаята на дъщеря си. Затваря внимателно вратата зад себе си, пипнешком намира лампата, която стои на малка масичка до леглото, отрупана с книги и вестници, и стреля няколко пъти в спящата Илдегарт. После слага пистолета в чантичката си, облича се и напуска жилището.      

         Съдебният процес протича без усложнения - Аурора прави пълни самопризнания и отказва да я обявят за невменяема. Осъждат я на двадесет и шест години затвор, но след година и половина я преместват в психиатрична клиника. Няколко месеца по-късно четирима генерали се вдигат срещу републиканското правителство. И сред размириците на Гражданската война се изгубват следите на детеубийцата...

върни се | продължи

---

^* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“!