ПРИШЪЛЦИ

Моя августовска Будапеща,
приютила трима софийски разбойници,
„Матиаш“ триумфално посреща ни
с Реквиема на Моцарт.
И за да сключим примирие
със светиите -
куфарчетата си им поднасяме
и отеква
страхотното
„Dies irae“
чак
в атеистичните ни гръбнаци.
Ние - светата троица -
ние тримата
(без особени белези - ергени и спътници)
безпощадно се взираме,
за да видим безплатно
безплътното.
Не ви вярваме.
Както вие на нас не вярвате.
Притичате
с миши стъпки под стъклописите:
все тъй очаквате тия, които трябва
да дойдат -
                    кои са тези?
Боже мой!
Чувате ли ги колко са материални
тия августовски съзвучия,
вие,
католици и екскурзианти,
терористи и учени?
Вие - прави
или насядали по пейките
меломани и богомолци,
вие защо не смеете
да вдигнете погледи?