УСПОКОЯВАНЕ

Вечерта се промъква в града непоканена,
тича тихичко с лапки лисичи.
Свойте скромни вълшебства реди музикантът
между нас
и далече от всички.
Завъртява опашка, муцунката вдига
и присяда безследната музика...
Китаристът напява рефрена си
и отхвърлени, а не изгубени,
чуждите наши илюзии
светват -
същински фенери
сред лисичарника есенен.

Между нас и далече от всички
китарата
като строго лисиче подушва
греховете ни -
грешни и праведни -
и проскубаните ни чувства.

Музиканте мой,
мой добър самарянино,
дух лисичи,
душичко,
живота раздухай,
ние тук като мокри кокошки сме свряни,
а при тебе е хубаво, топло и сухо.
И отново свисти вечерта - като мотриса,
и в трамвая последен посрещаме новия петък,
и дали ще познаем сега китариста,
сгушен в своята тъничка,
светла жилетка.