(От самолета)
Не издържат краката,
подметките тънки са.
Счупени стъкла, бутилки
горят на купища.
По тези огньове
никой не може да върви:
тази пъстра кръв
и лумнали киселини.
Градът гори сълзи.
Гнойно езеро
от аквамарин
започва да изпуска дим.
Градът гори вина.
- За да я изгори,
централното парно
трябва силно да работи.
Ефирна лимфа,
ярка морава кръв
пръскат навън
златисти съсиреци,
където в пълен мрак
текат разтопени
силициеви реки,
искрящи, зелени.
Един магнат
сам-самичък изплака
битумна локва -
почерняла луна.
А друг изплака
небостъргач.
Виж! Нажежените
жици сълзят.
Този пожар
се бори за кислород
в ужасен вакуум.
В небето е студ.
(И все пак едни същества
бдят над нас притаено.
Те стъпват полека
зелено, червено; зелено, червено.)
върни се | съдържание | продължи
|