В четири часа,
в камуфлажно сивата тъма,
първият петел надува първата тръба

близо до
камуфлажно сивото стъкло
и моментално отговаря мнозинство

от площада,
после от съседската ограда,
после става безобразна свада,

драскат като мокри клечки
по очертаните с броколи пътечки
и искрят като дулата на картечници.

Крясъци напети
се разнасят зад вратата на клозета,
дори от дъното на курника на кмета,

а зад синкави стобори
квачките възторжени бърборят,
докато петлите острят шпори,

пулят се с омраза,
и от клоновете им излиза
обичайна грубиянска фраза.

Напред изпъчени гърдите
със златисти ордени обшити,
за да плашат и да заповядват на слугите,

на многото жени,
обикновени будали,
днес ухажвани, а утре - без глави;

из дрезгави гърла
безумни укази и правила
града събуждат. Над нашите легла

петелът вряка,
из железарската барака,
по разкривената ограда, от шумака,

над църквите ни,
украсени с тенекиени петли,
над малките ни къщи от дъски,

бомбардират
от полето и баира,
настъпления по картите маркират,

забождайки карфици
в жълтеникави редици -
антрацитни, зеленикави, стотици -

като активна
картина в перспектива;
и крещят „Това е моята си нива!“.

После пак,
„Събуди се, смотаняк!“
Петли, защи ни вдигате на крак?

Вас, свещени,
които гърците избраха за мишени
и колеха при жертвоприношения,

нарекоха ви
„много войнствени“, нали,
кои сте вие, кой ви позволи

да ни командвате;
„Мирно!“ да ни заповядвате,
война и самолюбие да проповядвате?

Червената корона,
която носите на трона,
е заредена с кървавите ви патрони.

Да, този израстък
наподобява мъжка каска,
вулгарната ви шарения и окраска.

Във въздушни битки
по двойки скачат и се ритат.
Ето, алени пера сега ще литнат,

и в двубоя
единият се прави на герой,
дори с цената на живота свой.

Другият лежи,
а над околността кръжи
оскубаната му, окървавена перушина;

песента му е изпята;
той е проснат сред полята,
захвърлен сред торта и прахоляка,

сред своите жени,
които са изцъклили очи
докато перата им покриват се с ръжди.

Много по-голям
от Магдаленения плътски срам
бе грехът на Петър Развенчан,

той се отрече
от духа в онази вечер,
ужасен от близостта на меча.

Скулптура с патина
представя тази картина,
минало и бъдеще наполовина:

удивен Исус,
Петър сложил върху устни
своя пръст; и двамата в конфуз.

Но помежду им -
петел, едва забележим,
стои върху смътен стълб от травертин,

а отдолу gallus canit;
flet Petrus изсечено в гранит.
Надеждата е неизбежният магнит;

да, сълзите Петрови
капят по крилата петльови,
блестят по шпорите като пайети.

Облян в сълзи разкошни
като средновековни мощи,
той чака. А горкият Петър още

май не проумява,
че кукуригането опрощава
и ужасният петел благоденствие раздава,

нов ветропоказател,
на обори и базилики пазител,
пред лютеранската света обител

ще пази мир
върху пилона от порфир
петел от бронз, така че целият всемир

да прозре,
че принцът на дванайсетте
е изкупил всичките си грехове,

и „Отречи го,
отречи го, отречи го“
не е единственото кукуригу.

На сутринта
блуждае мека светлина
по двора и със сребърни петна

изпъстря всеки дъб,
броколите, стрък по стрък;
къде нощта заключи толкоз скръб?

осейва с искрици
коремчетата на прелитащите птици,
розовеещите по небето криволици,

преамбюла на деня -
подобно мраморна скала.
Петлите са почти притихнали сега.

И на огнения праг
слънцето издига флаг,
предано като съюзник, или враг.

върни се | съдържание | продължи