Небесен морски пейзаж с бели чапли като ангели,
които волно летят накъдето поискат и колкото искат
в пластове и пластове от непорочни отражения;
цялата околност, от най-високо летящата чапла
до безтегловния мангров остров там долу
с яркозелени листа, изящно окичени с птичи курешки
като сребърни лампички,
и по-надолу до смътно готическите арки
                                                                   на мангровите корени
и красивата светлозелена ливада,
където от време на време изскача риба като полско цвете
с декоративно стебло от морски пръски;
тази скица на Рафаело за папски гоблен:
наподобява рай.
Но съсухреният морски фар, там върху канарата
наметнал черно-бяло свещеническо расо,
е с избухлив характер и закостенели нрави.
Той смята, че под металните му крака бушува адът
и затова плитката вода е толкова топла,
а в рая, той знае, няма подобни работи.
Раят не е като летене или плуване,
там те гледат строго и всичко е някак черно,
и когато се стъмни, той не ще пропусне
да каже нещо поучително по въпроса.

върни се | съдържание | продължи