Амалия Иглесиас

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

 

ЗАВИНАГИ

 

Амалия Иглесиас

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Вятърът настоява
влачи се по горния перваз на прозореца ми,
развлечено влечуго, въздъх на отсъствие
за нелегалната несигурност на кладата,
гръбначният огън, който ни разорава
и ни отваря в душата лошо време.

 

Сега, когато се боря с клепачите си,
за да набележа трайно кредо,
вълшебство насаме с трескавото ми земно сърце,
вечно вълшебство в три часа на този неудържим сън,
още един стих за твоето съмнение,
още един стих по западния вятър.

    Завинаги
    Завинаги

разстилам кодовете,
шифрирам и дешифрирам символите насаме,
думата, на която ти ме научи.
Отварям виолетки
       колони
       куполи
       архитрави
       безпрепятствената ми грамота,
                                                                      забързания текст,
запалвайки луни и свещи в подножието на статуите
и онази песен, която е моята,
онзи звук, който си ми втълпил.
И този дребен метал, който целувам всеки миг,
този драгоценен жест на стаена нежност,
който да отвее пепелта
                                                 и да продължи да бъде пламък завинаги.

 

 

 

 

 

Из Място за огъня (1985)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 26. ноември 2007 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]