Не можеше да преживее дълго. Опитът
дългогодишен ми го казва. А все пак
                                                 твърде бързо
дойде съдбата, за да свърши всичко.
Бе краткотраен чудният живот.
Но колко силен беше ароматът
на ложето, в което се прегръщахме,
на нежността, с която се обичахме.

Далечен ек от тези чудни дни,
далечен отзвук от онези дни ме стигна -
отблясък блед от огъня на младостта ми;
попадна ми случайно старото писмо
и пак чета и препрочитам за угасналата
                                                           светлина.

Излязох тъжен, меланхолен на балкона -
излязох мислите да променя,
като погледам мълчаливо
от моя град любим парченце малко
и малко от движението
по улиците и във магазините.

1917

върни се | съдържание | продължи