Аз залостих балкона си,
че не исках да чувам плача.
Но зад всички стени, да, зад всички стени,
само плач във слуха се забива.

Рядко ангел запява,
рядко куче пролайва тук-там
и се блъска в дланта ми
на хиляди цигулки простора.

А плачът,
а плачът, сякаш куче по всички следи,
а плачът, сякаш ангел всемирен,
а плачът, сякаш цигулка безмерна струи
и вятърът също душат го сълзи.
Само плач до ушите достига.