Аз искам без бряг да се мятат водите.
Долчинка за вятъра нийде да няма.

И нека нощта без очи да се взира,
и мойто сърце – без мечтата си златна;

и с листето приказки волът да срича,
и червеят, тъпкан със мрак да умира;

на черепа зъбите искам да святкат
и жълто да дави коприната бяла.

И моята нощ да се гърчи ранена,
и пладнето – в змийски възли оковано.

Понесъл бих храбро отровния залез,
дъгата на дните като лък строшена.

Ала с тяло, чисто, сякаш черен кактус
Бляскащ сред камънаци, мен не ослепявай.

В транса на планети тъмни захвърли ме,
но не ме приемай с талия тъй хладна.