Федерико Гарсия Лорка (1898-1936)

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Газела за присъствието страшно

 

Федерико Гарсия Лорка

 

Превод от испански: Живка Балтаджиева

 

 

 

Аз искам без бряг да се мятат водите.
Долчинка за вятъра нийде да няма.

 

И нека нощта без очи да се взира,
и мойто сърце – без мечтата си златна;

 

и с листето приказки волът да срича,
и червеят, тъпкан със мрак да умира;

 

на черепа зъбите искам да святкат
и жълто да дави коприната бяла.

 

И моята нощ да се гърчи ранена,
и пладнето – в змийски възли оковано.

 

Понесъл бих храбро отровния залез,
дъгата на дните като лък строшена.

 

Ала с тяло, чисто, сякаш черен кактус
Бляскащ сред камънаци, мен не ослепявай.

 

В транса на планети тъмни захвърли ме,
но не ме приемай с талия тъй хладна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

     

 

Електронна публикация на 10. януари 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]