Дванайсет

Илко Димитров

птица съм
с оцъклени очи в кафез
от цъфнали треви и избуяли клони заключен
сред рукнали потоци от пчели и стрелкащи се птици
в кафеза на устата ти в която
бухнали до бяло облаци влетяват
и като агънца се търкат в гласните ти струни
птица съм
с оцъклен мозък
обезвремен безполов и безкраен
като кол в земята се забивам отзад
земята в мене влиза и тека
безпаметно се мятам разширявам се
до светлия си център
на пеещи талази

върни се | продължи