Пет

Илко Димитров

Но отстрани са видни само формите,
не и усилието, чиито плодове са те
и съдържимото в тях.
Пътят на създаването свършва
и започва карнавалът на нещата.
В бесен кръговрат, едно през друго,
те сменят многоцветните си маски
и само странна смесица от цветове остава,
като от размазана палитра върху пода.
Плодът е краят, това е вече мъртвото усилие
и след него нищо не остава. Заглъхнало е
отривистото движение и създаденото е подвластно
на други сили. Върховна е сега привидността.
            Всичко е еднакво, все едно е
в мъглата от неясни очертания.
Жалоните по пътя към върха са скършени,
а безсмислените им остатъци лежат затрупани
под лавините от равностойни основания.
Тоталният и очевиден залез е сменен
с небезспорното настъпване на здрача,
поривът на вятъра заглъхва
в относителността на неясни въздушни движения.
Мъдростта на омразата и на любовта е задушена
в покоите на примиренията
и утеха няма.

върни се | продължи